Фталатите са химически съединения, използвани за подобряване пластичността на пластмаси като ПВЦ, полиетилен, силикони и т.н. Поливинилхлоридът (ПВЦ) е един от най-разпространите източници на фталати в домовете. Той се използва като материал в производството на подови настилки и стенни облицовки, завеси за баня, синтетична кожа, играчки, козметика и редица други продукти. Фталатите се отделят постоянно от подобни материали във въздуха и домашния прах тъй като те са физически, а не химически свързани към структурата на ПВЦ. Ди(2-етилхексил) фталат (DEHP) и бутил бензил фталат (BBzP) са най-често откриваните видове фталати в домашния прах, с концентрации съответно между  0.01-10 мг/г прах и до 1.3 мг/г прах. Концентрацията на фталати във въздуха е по-ниска от тази в домашния прах. Доказано е, че хората за ежедневно изложени на различни видове фталати, като децата са по-вече изложени от колкото възрастните. Различни изследвания показват връзка между наличието на ПВЦ в дома и алергични/астматични симптоми. Jakkola et al. (1999) докладват за зависимост между ПВЦ повърхности в дома и бронхиални обструкции при малки деца в Норвегия. В Финландия, Jakkola et al. (2000) доказват увеличен относителен риск за пневмония, бронхит, асматични симптоми, кашлица, отделяне на храчки при наличие на пластмасови стенни облицовки. В Швеция, Bornehag et al. (2005) докладват за силна зависимост между концентрацията на  ди(2-етилхексил) фталат (DEHP) в домашния прах и екзема, както и между бутил бензил фталат (BBzP) и ринит.

Изследването "ALLHOME":

Химически анализи за 6 вида фталати бяха направени от събраните проби с прах. Домашният прах беше събран в стаята на детето над пода, на пример от рамката на врата, полици и т.н., с помоща на специално устройство за събиране на проби с прах монтиран на прахосмукачка.

В праха събран от спалните на деца с алергични или астматични симптоми беше открито повишено количество на ди(2-етилхексил) фталат (DEHP). При статистическите анализи, наличието на този фталат беше свързано с наличието на свиркащо дишане на децата през последната година. Също така беше открита количествено-следствена връзка между ди(2-етилхексил) фталат и риска детето да има алергични и астматични симптоми.

За повече информация:

Барбара Коларик

bf@mek.dtu.dk

Кирил Найденов